Берачът на мълнии HD

Музика, текст: Пламен Сивов *** Ще потънат и тези следобеди с мълчаливото слънце на дъното. Ще си тръгна от тази история както тръгнаха всички измръзнали. Както коренът спира до твърдото, както сол изпълзява от порите – днес постигам началото ялово и не слушам какво ми говорите. Днес опазвам последните въглени, както пази се пиле във шепите. Свраки чоплят от мършата българска и разнасят очи по шосетата. Но кои сме и някога бяхме ли? В кой ли век ослепяхме от грохота, в кой запой от пътеката слязохме и защо Те оставихме, Господи? Виждам как от високите сипеи бавно слиза берачът на мълнии, а гърдите му – с облак надишани, а ръцете му – с бури покълнали. Нещо кърваво пада по урвата – мести камъни, удря се в залеза… Ако можеше, бих се извърнал – да не виждам човек ли е, звяр ли е. Нещо тромаво плаче във храстите подивяло от новото щастие. Виждам тъмни петна по земята ни – не от кръв. От изплюто причастие. Слушам как по стъблата ни скършени бие суша. Разваля се климата. Ще посея очите си, мъртвите там – във живия гроб на родината.