Миро - Остани

Ти си тръгна, самотата ме прегърна...Как да върнем нещо от преди, аз и ти? Ти си тръгна и времето за миг сякаш спря;после продължи - докога...Ти си, ти си свят неразбран, още мога - всичко мога да ти дам!... И знам, че мога...Как така се разпиля между нежност и тъга любовта ни?...Някой малко подрани, някой малко закъсня...Колко много тишина...Но отново: и времето ще продължи както вчера и преди...И отново: две изгубени следи - всяка в дъжд ще се стопи...Как да те помоля? Спри! Остани!...Ти си, ти си свят неразбран, още мога - всичко мога да ти дам!... И знам, че мога...Как така се разпиля между нежност и тъга любовта ни?...Някой малко подрани, някой малко закъсня...Колко много тишина...Но отново: и времето ще продължи както вчера и преди...И отново: две изгубени следи - всяка в дъжд ще се стопи...Как да те помоля? Спри! Остани!...