Църквата в местността Джанавара

Една от най-интересните ранно християнски църкви в България е открита в местността Джанавара (Джанавар-тепе) край град Варна. Тя е проучвана през 1915 и 1919 г. от Х. Шкорпил и К. Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Ал. Рашенов. Поради смъртта през 1923 г. на Х. Шкорпил, който е бил основната фигура при тези разкопки, тя е останала непубликувана. Църквата се намира на 4 километра югозападно от Варна, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро. Сградата има уникален за българските земи план. Тя е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада. Дължината й е 31 метра, а ширината - 28 метра, с дебелина на стените на наоса 2,5 метра. Градена е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Към ъглите на наоса от изток и запад са добавени по две симетрични помещения. Източните са правоъгълни, а западните почти квадратни. Дебелината на стените им е също твърде голяма - 1,9 метра. Северозападното помещение е кръщелня (баптистерий) с кръстовидна писцина в средата, със стъпала и е имала останки от облицовка с мраморни плочи. Източните помещения са играели вероятно ролята на пастофории - дяконикон и протезис. Те са били двуетажни и вторите им етажи са играели същевременно ролята на солидни отбранителни кули. Достъпът до тях е ставал чрез специално изградени в източната стена край апсидата кръгли помещения с вити зидани стълби, водещи към втория етаж на всяка кула. Вероятно от тях по галерии, разположени в горната част на широките надлъжни стени на наоса, се е достигало до подобни кули, разположени на втория етаж над западните помещения, в които няма данни за вътрешни стълби. Всички помещения имат характерна особеност правоъгълни отстъпи в ъглите. При източните те са двойни при външните стени, а при западните всички отстъпи са единични. Това придава раздвиженост на вътрешната архитектура и не е познато от други раннохристиянски църкви в България. Полукръглата апсида на църквата е също изключение. Тя е вградена в източната стена - нещо необикновено за раннохристиянската архитектура у нас. Апсидата има двустъпален синтрон, някога облицован с мрамор, а отпред бема. Бемата е била отделена с мраморна олтарна преграда, от която сега са запазени само основните камъни. Почти в средата на наоса е имало мраморен амвон. При разкопките на братя Шкорпил е била открита основата му, също от мрамор, а под нея е разкопана зидана тухлена гробница, в която е бил погребан много възрастен мъж.