Хубава си, моя горо - Hubava si, moja goro HD

Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост: който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее, а комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави. Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост, твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти и цветята, и водите, агнетата тлъсти, и божурът, и тревите, и твойта прохлада, всичко, казвам, понякогаш като куршум пада на сърцето, което е всякогаш готово да поплаче, кога види в природата ново, кога види как пролетта старостта изпраща и под студът, и под снегьт живот се захваща. Любен Каравелов, "Знание", г. I, кн. 9, 15 май 1875