Абстакт - Последният кръг (prod. Черноглед) HD

Свали с по-добро качество: http://www.mediafire.com/file/s2tbdkk8f6klvj4/%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82+-+%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3+%28prod.+%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%29.mp3 Текст: Много неща ми липсваха, сега не ги понасям. Много неща ненавиждах, сега с тях си пасвам. Аз съм жив... тогава, когато меня се, тогава, когато кървя, тогава, когато въртя се в спирали на измерения, изиграй го добре, този малък живот е като сцена, но един ден всичко ще свърши, в един момент всичко стихва, падаш в черно пространство без да усещаш нищо... Без да виждаш изразените градски светлини, без да чуваш измъчени в далечината коли, без да чувстваш динамична душа да гори, без дори да се молиш на някого да те спаси. Съдбата понякога играе коварни игри, гледа те и си мисли колко безполезно копеле си, как пак удави вяра в бутилка вместо да гониш мечти, скапана трева запали вместо да гониш мечти, затвори се депресиран вместо да гониш мечти, но това нямаше да го пиша ако не разпознавах вътре себе си, нямаше и да го пиша ако ми пукаше какво мислиш ти. Всеки ден рухвам и прераждам се като феникс, несигурен дали бягам или приближавам себе си, стъпвам, спъвам се, падам, лежа в локва, а дъжд вали ме, изглеждам уверен и опитвам се да съм силен, но често животът ми напомня колко всъщност съм лабилен. Вървя и губя се по тъмни пътеки, в чужди държави и неизвестни преки. често пускам се сам в неизвестното, сам в пълна тъмнина без драми и хора, метафори също, но това са реални истории. Едно ниво по-дълбоко се крие едно сдухано дете, има го в мен, има го в теб и обикновено храни всеки един стремеж, но питай чистача дали като малък е искал да бъде такъв... Реквием за една мечта, сега лежи в локва кръв. Писах за болката в последните си три албума, ще пиша за нея дори и в четвъртия, пиша това за всеки по дългия път, бъди силен, копеле, ако ли не - това може да се окаже твоят последен кръг.