Технология за направа на Коливо по светогорска рецепта с Невена Моджахед ПЕТКОВДЕН HD

Православен Видеоканал ХРАМ Камера: Соня Анкова ОТНОСНО КОЛИВОТО ЗА ПРАЗНУВАНИ СВЕТИИ Коливото, което се принася в памет на починалите християни е символ не само на смъртта, но и на възкресението, според Господните думи: “ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод” (Йоан 12:24). В същия смисъл се принася и в памет на светиите – отново като символ на смъртта и живота. Принасянето на коливо в този случай обаче се съобразява с някои предпоставки. Нека ги разгледаме подробно. 1. Принасянето на коливо на светиите не е придружено, както знаем, нито от мертвени тропари, нито от мертвени молитви, защото Църквата категорично вярва, че светиите вече се намират в “лоното Авраамово” и се молят за всички нас. Придружено е обаче от специална празнична молитва и от празничната служба на чествания светец. Следователно се подразбира, че не се принася коливо в чест и памет на светии, които от една страна се честват на този ден, но не притежават служба в Минея или специална служба. 2. Коливо в памет на светец се принася само в деня на честването му. По снизхождение е възможно и в дните на намиране или пренасяне на мощите им и при споменаване на техни чудеса или събори. 3. Не се принася коливо в памет на лица, които не са се докоснали до смъртта, както Господ (голямо нечестие е да се случи нещо подобно). Затова и не се принася коливо на: а) големите Господски празници: Рождество Христово, Богоявление, Неделя Вая, Пасха, Възнесение, Петдесетница, Преображение и Въздвижение на Честния Кръст; б) Господско-богородичните празници Сретение и Благовещение; в) малките Господски празници Преполовение и Обрезание; г) втория ден след големи Господски празници (т.нар. събори), като 26 декември или 7 януари (на Предтечата напр.), защото тези дни са със силно изразен Господски характер; д) празници с Господски характер, както е началото на Индикта (1 септември) или при споменаване събитието на освещаването на храмове; е) не се принася коливо на празници или събори на: - Ангели (8 ноември, 6 септември, 13 юли, 26 март); - на св. прор. Илия (20 юли) - или други светии, които не са познали смъртта. 4. От Богородичните празници коливо се принася само на празника Успение Богородично, когато се празнува заспиването (умирането) на св. Богородица и паметта ѝ, а не на други Богородични празници като: а) Зачатие на св. Анна (9 декември), Рождество Богородично (8 септември) или Въведение Богородично (21 ноември); б) на празници, посветени на честните дрехи, като Покров на Пресвета Богородица (1 октомври), Полагане на честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна (2 юли), Полагане на честния пояс на Пресвета Богородица (31 август); в) на празници на богородични икони. 5. Също така не се принася коливо на празнувани светии от Лазарова събота до Томина неделя – период, в който не се правят и панихиди с коливо и за миряни, защото през този период не се празнуват светии, а паметта им се премества след Томина неделя. Това, което се случва днес, т.е. да се празнуват светии или други събития през Светлата седмица, е нов обичай. Според древния литургичен ред само празнуването на Благовещение се позволявало, когато се падне през Светлата седмица, докато светийските празници се премествали след Томина неделя. Днес Светлата седмица е изпълнена с различни празници, които са „в тежест“ на голямото събитие на Възкресението. Като заключение повтаряме, че коливо се принася: а) само на свещени лица (светии, Богородица), които са познали смъртта; б) на деня на честване паметта им; в) на панихидите. По този начин се утвърждава единството на Църквата (войнстваща и тържествуваща) и, разбира се, става ясна, като жива реалност, догмата ѝ: lex orandi – lex credendi (отъждествяване на догма и богослужение). Нека останем верни на скромната традиция на отците и светиите. С преувеличавания и действия, неосноваващи се на реда, не само че не ги почитаме, а ги смущаваме и притесняваме. ---------------------------- По време на работа бе псунат запис на Акатист на преп Петка, (направен предния ден), който се чете от йеродякон Нектарий Рилски. В 1:43:33 минута от видеозаписа ще видите заснето едно болно гълъбче, което след като му бе дадено от коливото" живна" и започна да танцува". Тъй като батерията на камерата ми се изхаби, поздравителното слово на архим. Василий бе записано с телефон, чийто слова, незнайно как не са се записали, затова прикачвам записа в отделен линк, виж тук: https://youtu.be/2Vi9UqXLj6Y