ГРОБЪТ НА МЕЧТИТЕ - Valentin Jeliazkov /Napolitano/ created by Vesy

ГРОБЪТ НА МЕЧТИТЕ... Valentin Jeliazkov /Napolitano/© ----------------------- Денят дойде - отварям очи, никакъв шум... Чувам дъха си! Край мен всичко задгробно мълчи, усещам тъга във кръвта си... Два дни вече от както замина, не чувам гласчето и детските стъпки сякаш те няма до мен от... години и впиват в мен нокти - болезнени тръпки!... ...Тихо е! Сам съм! Душата ми плаче! Чувам как вие с болка в ушите ми, вини и грешки кореми как влачат и раждат сълзи във очите ми... Къщата куха е - душата раздрана, а спомени гонят се там из ъглИте, някога жива - сега е камбана, глуха и празна - гроб на мечтите... Бликва сълза - на теб я наричам, скърби и радости от влюбени дни, сбрани в едно - милиони обичам, скрила във себе си, болка - злини... И... Отново е тихо! Душата ми плаче, в спомен отеква детския глас, затварям очи и в мислите крача, търся човека - доброто у нас... Седя заслушан с поглед до бяло, гледам до мен как спи самотата, разбито сърце - душа ослепяла, разплакват до мен тишината... И... Тихо е!.... ======================== Тя си отиде. Така бе решила, но взе и детето със нея. Сега само спомен душата ми свила е, за моята - приказна Фея! Оставих я да тръгне, тиха и няма, само я прегърнах в мисълта си, Защото Мама - винаги е... Мама, а аз ще си я нося във кръвта си!