Не ме износвай повече, любов!

Стихове Ясен Ведрин, музиката изпълнява Франсис Гоя Забрави ли ме, като дреха стара, която беше свикнала да носиш? А колко време ти си я обличала? И колко дни тя тебе е обичала? Дарявала е топлина на рамената ти. Прикривала е с кротост голотата ти. И искала е вечер късно, отмаляла да я докоснеш нежно със ръцете си. Да я изгладиш от случайни скърби. Да й зашиеш скъсаните ръбове. Да я дариш със мекота от устните. И да й кажеш простичко: "Обичам те!" Все още ли съм дрехата ти стара, захвърлена във дрешника на спомена? Все още ли копнееш моето загръщане и огъня, със който те изпълвах? Старея някъде... И даже по илиците пълзят победоносно тъмни паяци. Аз просто бях едно завоевание от пъстрите сергии на съдбата. Хареса ме тогава. Заплати ме. Ръцете бели пъхна във джобовете. Спокойна, че си стоплена, загърната. Щастлива, че не ще те смръзва вятърът... А етикетът... Сякаш го остави, за да напомня първата ни среща. Когато пак извадиш ме от дрешника - да промълвиш забравеното име... Не ме износвай повече, любов! Обичай ме! Или пък забрави ме!