Никога не те предадох! -Тони Велкова HD

Музика :Two Steps From Hell-Victory Обичал си ме някак, между другото. Забравял си ме в делника си безпределен. Но нещо сякаш връщаше статуквото с кафе и разговор в неделя. И не е нещо изключително, не бихме го нарекли с гръмки фрази. Но то си носи щемпела "Значително" и времето успя да го запази. Осъмвахме със стиснати юмруци, замръквахме във дълги неми нощи, но чувахме в дъждовните олуци капчукът помни срещите ни...още. Не знам по колко пътища ще плачеш, не знаеш колко пъти ще замина. Но знам, че ти си този, който ще ме чака и аз не бих могла да те премина. Това е сякаш.Не е романтично, не е с цветя, черешка от компота. Едно усещане, до болка прозаично- една любов, но по-голяма от живота. Тъга ли? То беше вчера...сутринта. Намразих ли те днес...не искам. Не помниш ли...бях звездна светлина и пак ще бъда...днес си го поисках. Не помниш ли... защото беше мрак, поиска си звезда...и мене... като нея. Намразих ли я? Тя ми е сестра... гориш насън...а аз живея. Да светя ли...на други като теб... едва ли ще боли...но няма и причина. Ще бъдеш сам...и с мъничко късмет ще ме забравиш след една година. Невидима...на светло...и без теб, космически лъчи от слънце върху мене... Веднъж ти казах: Ценното е в теб... Сега...търси ме в небесата озарени. Ромео трябва да умре. И правилата да си спазва Жулиета. Монтеки, Капулети и сие, не вярват и до днес в поети. Защо тогава сред нощта се заглеждаш над пустите улици. Две очи...синя топла сълза, спомени късат сърцето на глутници. До скоро Ромео, до...знам ли кога... животът е устрем, няма време за приказки, на лицето ти-лека солена следа... само тя ще напомня, че всичко бе истинско. Оставих стъпките си заглъхват някъде, и заличаваха цветя пътеките.... мълчание, красиви диви макове, небе дъждовно, косо върху стрехите. Прорязваше на мълнии живота ми, болеше като раждане и страдах, и вместо да доказвам как обичах те- аз просто... НИКОГА... ..............НЕ ТЕ... ........................ПРЕДАДОХ! Текст:Тони Велкова