babavasilkanew.avi

Пътищата към вярата, късмета и изцелението са много, един от тези пътища ни сочи баба Василка Славова от димитровграското село Добрич. Жената вече е на 89 години, но годините не й личaт. Въпреки преклонната си възраст мисълта й е бистра като лековитата вода извираща в стаята й.Лековитата вода в китното село Добрич от цели 40 години помага на хората. Аз не съм лечителя, светиите лекуват - казва баба Василка. Има хора който редовно идват да си пълнят вода, от Варна, Русе, София и от къде ли не. Изворът с лековитата течност сега е превърнат в чешма, а притокът от търсещи изцеление се увеличава.За да се излекува човек с водата от извора има само едно условие - да вярва, споделя пред баба Василка. Тя не иска подаръци и пари. Оздравелите обаче трябва да изпратят писма, които жената пази до иконата си. Писмата и душевните излияния на хората са много, толкова много, че са неизбройми. Бабата гордос ни показа големите купчини до нейното легло. Рано останала вдовица, още в далечната 1954 година, баба Василка е работила все на полето. На лекар е била един, единствен път когато оперирали пердето на дясното й око. Жената се радва се на 14 внуци и правнуци. Зрънцето вяра, което съм носила в душата си, ми помогна да оцелея, така с едно изречение определя смисъла на досегашния си живот. Нейни помошници в това богоугодно дело са не един а цели трима светии. Постепенно с годините , скромният и с нищо не отличаващ се от останалите домове, този на баба Василка се е превърнал в параклис. В центъра на стайчката й се намира кладенец с три чучура, от който вади вода дълбоко от недрата на земята. Вдясно е скромната й постеля, а срещу нея параклис. Стените са отрупани с икони. Всяка сутрин тя пали свещ за здраве и се моли за хората. Жената често си спомня за болките на тези, които са идвали тук, и страда с тях. Най-тъжно й е обаче, че няма на кого да предаде извора след смъртта си.Зад вратата се показва мраморна надгробна плоча с нейна снимка, трите й имена и датата на раждането й - 20 април 1920 г. Само Господ знае кога ще умра, чедо. Нека тези, които ме изпратят, да допишат останалото, с широка усмивка забелзва очудването ми. Старицата казва, още че ще доживеем по-добри времена единствено ако злобата у нас се стопи като мартенски сняг. История Добрич е единственото село в Хасковска област, което никога не е променяло своето име. Жителката на това село, баба Василка, през 1971 година, води група поклонници до Троянския манастир, когато пред очите й изведнъж се появяват като Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов. "Не ви познавам, Всяка сутрин тя пали свещ за здраве и се моли за хората. Жената често си спомня за болките на тези, които са идвали тук, и страда с тях. Най-тъжно й е обаче, че няма на кого да предаде извора след смъртта си...