Песен за надеждата (Алено)

Текст: Николай Милчев Музика и изпълнение: Краси Йорданов Алено Преди разкопчавах и захвърлях лятната риза без да мисля, че слънцето идва с пламтяща дивизия. Без да знам, че реката кипи като чайник захлупен и не мога дори молекула от сянка да купя. По-преди бях дъждовник сред луната на своята суша, бях оранжева човка на кос пред окото на круша. Бях момчето с опърлени мигли и вежди, пепел бях, но бях пепел с надежда. За надеждата мислех с думи, които се къпят и очаквах как само след малко ще стъпя от жаравата синя в студеното диво поточе, но устата изтече и животът до смърт проточи. Без да стана калугер, потънах в разтопеното расо и за църква избрах една риба и едно водорасло. И сега им се кланям и ги моля за дъждовна минута и за тънка секунда, през която да мине кошута. И трептя и се лутам в маранята на спрялото време. И приличам на човек, който къса растения. И приличам на мравка, недокоснала хълма. По-нататък е алено, шепот... И никой... И мълния.