Бела съм бела, юначе

SM Art Project Легенда за песента „Бела съм, бела, юначе“ Било турско време. Башибозуците нападали и опожарявали села в Родопите. В едно от тях, мъжете отишли на Беломорието да пасат стадата си. Башибозуците разбрали за това и се запътили към селото. Жените дочули за злото, което ги грози и една стара жена събрала всички девойки. Скрила ги в една висока пещера на връх Карлък, там ги покрила с мечи кожи и прошарила лицата им с въглен. Така тя ги спасила от турците. Когато се върнали овчарите от Беломорието, разбрали, че старата жена е спасила възлюбените им, намерили я и я накарали да ги заведе в пещерата. Но там те видели грозни, почернели жени, които не били техните девойки. Докато една девойка разпознала момъка си, излязла, изтъркала лицето си от въглена и запяла: „Бела съм, бела, юначе, цела съм света йогрела. Един бе Карлък останал и той не щеше остана, ам беше в могла утонал. В моглона нищо немаше, сал едно вакло овчарче. Сиво си стадо пасеше, с медно кавалче свиреше, с кавалан дума думаше: "Галени га са ни зьомат, технону бално колко е !" Така се зародил химнът на Родопите!