Hristo Deanov - Priqteli

Някога когато бяхме деца живеехме безгрижно в страхотна махала. От сутрин до вечер бяхме все сами, защото старите работеха от ранни зори. И беше много гот, и ставаха игри. Строяха се комплексите а ние правехме бели. По цял ден с филията в ръка тичахме зад топката и беше гъчкано с деца. [Припев]: Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук? Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук. Свирихме по пейките и сваляхме гаджета на лунна светлина. Понякога ни гонеха. Нарушавахме реда. Играехме на бридж и пеехме песните на Бийтълс, Енималс и Стоунс. И няма да забравиме тези времена защото бяхме наистина страхотна махала. [Припев]: Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук? Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук. После порастнахме и всеки се отвя. Някои заминаха а други все така останаха да търсят тука светлина която често осветяваше отсрещната страна. Родиха се децата, порастнаха и те. Трудно ни разбират. И защо ли пък не? А ние все така се питаме дали не сме си същите ония будали. [Припев]: x 3 Хей момчета, къде съдбата ви отвя от тук? Хей приятели, поне за миг да бяхте всички тук. Да бяхте всички тук.