MD Beddah & ПРИМ - Туй що не гасне (prod. by Nowallz) HD

Пo монументалната живопис на NASIMO ,,The Torch' / http://nasimo.org/ https://www.facebook.com/ernaste.nasimo/ https://www.instagram.com/ernaste.nasimo/ Музика / Аранжимент / Микс - Апостол Найденов - Nowallz (XPRSN) https://www.youtube.com/user/SoundVandalism https://www.facebook.com/nowallzxprsn/ Концепция, сценарий, текст - Деян Минчев ( MD Beddah), Атанас Василев (Прим) https://www.facebook.com/mdbeddahbg/ https://www.facebook.com/PRIM33REAL/ Видео - N.Kotich (N.K Films) https://www.facebook.com/NK-Films-1754657101430359/ Грим - Ина Михайлова Дрон оператор - Ясен Джибиров Запис: XPRSN Studio XPRSN 2017 www.xprsn.org В ролите: Борис Георгиев малкото момче - Петър Доков Художествена илюстрация ,,The Torch' - Станислав Трифонов - Nasimo Повече на www.nasimo.org ,,Туй що не гасне' е съвместен проект на фестивалите Rockalution Vratsa 2017 и Urban Creatures 2017 . Видеото е заснето сред неизмеримите красоти на природен парк ,,Врачански Балкан'. Повече на www.vr-balkan.net Текст: Отпийте от нектaра - Божественият сок - свещеният завет във фолклорния поток. Изворът на знание, гласът на вековете - Великото въстание в сърцата и умовете. Словата му се носят през хаос, суматоха - от век на век и от епоха на епоха. Всичко друго тлее и остава само въглен - в неговите думи грее пламъка безсмъртен. Пред стена с калкан или в мъгла из балкана, сърце което задвижва двигател от стомана. Съзнание древно, то познава всяка тайна, послание вечно, като в глаголицата наша. То е времето, мерилото на всяка дарба, парчето жар под ходилото на нестинаря. Същевременно болка, гориво и наслада, само един път убива, като жило на пчела. Земя на радост и любов и черни холокости, пропита със имане, черепи и кости, просмукана с кръвта не само на един народ, забил своето знаме под балканския небосвод. На цивилизации люлка, царства на задруга, от Охрид до Преслав, там цъфти райски люляк. С древна, неземна природа, страстна целувка и ако Бог съществува знам с нас, че тактува. Припев х 2 С нас пеят реките, пеят нивята. С нас пее балкана, пее гората. Исполин до титана с мечти и вяра. С нас гори пожара, с нас гори пожара. Дрънчат ятагани, гърмят бесни пушки. До днес ехтят в балкана викове хайдушки. Пеят потоците, пеят и дървета - пее цялата гора песните на четата. Болка и омраза с любов и наслада Бог или дявол кротко тук дълбоко се прекланят зорко наблюдават очи небесни свой оазис Между три морета и река божествена се пази Отвъд времето стар като вселената безкрайна, Балкана тихомълком пази своята тайна. Полива със сълзите си вековната гора, потънала в сянката гигантска на Вихрен и Мусала. Няма граница, един е полюса - от Любляница до Босфора, там братя са - личи от космоса И сякаш витаят тук силите загадъчни, за които думите са недостатъ