Лъжесвидетел между хората на Бог

Обидени, наскърбени, чувстващи се унизени, ние често ставаме роби на чувствата си и действаме неправилно. Къде е границата и към какво трябва да се стремим? Има ли нещо по-важно от нас и чувствата ни в моменти, в които те бушуват? Ние трябва да вдигнем очите си от нашият малък свят на егоизъм и себелюбие и да се стремим към Божията правда и Неговото царство. Ние трябва да обичаме истината повече от живота си и всячески да се стремим да угаждаме на Бога в истина. Често ние лепваме етикети "истина" на нашето огорчено говорено против някой. Позволяваме си с лека ръка да лъжесвидетелстваме против ближният си, заблудени и ослепени от врага и водени от поривите на сърцето си. Това трябва да се промени! Ние трябва да сме град, поставен на високо, сол, която не е обезсолена, светило, което не е под шиника, но свети ясно и силно на всички. Ние трябва да знаем - не ние, а Бог и волята Му са важните! Ние трябва да знаем - не чувствата ни, а истината е, която трябва да тържествува! Ние трябва да знаем - не човек ни е враг, а сам сатана, Божият противник; и то - не на нас лично, а първо той е враг Божий! Трябва да сведем чело в смирение и да си признаем моментите, в които сме злословили, клеветили, лъжесвидетелствали, водени от нараненото си сърце и желанието да "натрием носа", да си "отмъстим", но слагайки етикети на всичко това "КАЗВАМ ИСТИНАТА". Наистина, "Страхът от Бога е пречист, пребъдва вечно!" Верните ще чуят това и ще се зарадват!