Сава Попсавов - "Lot Lorein " - "Българе глава дигнали" HD

началото на един амбициозен проект с работно заглавие "Лот Лориен и приятели". Музикантите закупуват професионална апаратура и изграждат домашно студио в собственото си репетиционно помещение, което им дава творческа свобода за експерименти и възможността да канят различни музиканти. В края на 2006 година вече е налице албум от 12 композиции, записан и смесен в студиото на групата - в него вземат гост участие различни музиканти с които Лот Лориен са се срещали и работили в България и чужбина: Роман Столяр (Русия) - флейта, Латиф Болат (Турция/САЩ) - вокал, Николай Йорданов - флейта, Драгни Драгнев - гайда и кавал, Петя Драгнева - фолклорно пеене, Марияна и Диляна Цветанови - цигулка, Кристиян Неделчев - гъдулка, Снажен Ковачев - вокал, 84 годишния Киро Диков от село Бродилово. Използвани са текстове на Георги Константинов и Рей Гонзалес. В началото на 2007 година албума е издаден под името "Лот Лориен". Едно от най-интересните сътрудничества в него е песента "Балада за изгубеното", която се ражда в студиото покрай импровизациите с няколко идеи и постепенно бива надграждана с много инструменти, включително струнно трио, гайда, табла (за пръв път използвана в композиция на групата), а "черешката на тортата" се оказва дългогодишният приятел на групата Латиф Болат - известен турски композитор и музикант, живеещ в САЩ и нашумял покрай работата си с Джордж Лукас по саундтрака на "Младият Индиана Джоунс". Латиф и вокалистката на групата, Бора, създават интересен мултиезичен вокален диалог - българският текст е на Любен Каравелов, а турският-от средновековния поет Юнуш Емре, също така в началото и края на песента има напеви от турска народна песен. Логично - песента става една от отличените в конкурса за междукултурен диалог на Euromedcafe "Other songs" (проведен под егидата на дирекция за външни отношения към Европейската комисия, Евросредиземноморска фондация за междукултурен диалог "Ана Линд" и Фондационе Медитеранео).