Elastica - 2:1

...посветено на всички вас, които се правите на оригинални, за сметка на онези, които наистина са различни и страдат заради това...на всички вас, които умeeте да говорите дьлго без да кажете НИЩО за сметка на онези, които се изразяват трудно, казват две думи, но истински и преди да успеят да проговорят се притесняват...на всички онези, които критикуват шумно от позицията на някой, които много разбира от живота, а мама и татко още им бьршат задниците, и това за сметка на други, които наистина са изживели нещо, било то безрасьдно, глупаво или мелодрамично, но са го изживели наистина, и липсата на нещо, което би трqбвало да бьде (както казва Aurelii Augustini) го доказва...за вас, преуспяващи и без сьрца, които не позволяват на чуствата да сьществуват, заради вас някой избират да живеят малко, но истински, не искат да са част от това, колкото и страшнa да е смьртта, и дори в заблудата и измамата мамят по-малко от вас...да, и вие имате причина да сьществувате и да сте ...защото истинските хора изпькват на вашя фон, колкото и да грешат...аз не мразя, защото ме е страх от омразата...но ви ПРЕЗИРАМ с цялото си сьрце и душа, и много ме е яд когато ви вярвам...защото предавам себе си в полза на тези, които сьздават егото си на мой грьб...още малко време ми трябва, защото отново се уча да живея, но скоро ще намеря моя начин да произнеса имената ви лицемери