жълти стъкла - след края

с чукове кой кове? кой кове в огън счупена, пукната Пролет? и за квачка-глупачка кафез кове в огън, че снесла е спукана Пролет... с чукове кой кове? кой кове в ярост и с жега жигосва той Лято? и за жетварка сред кочани страст коса кове в ярост - изпотила е в жлезите си Лято... в капка по врата ѝ разлято. с чукове кой кове? чуковете съскат, разкъсвайки късната Есен. и за малка кибритопродажна метачка ковчег кове - издъхнала е (Есен/ дъха си в последната есен...) аз: слушай всъщност аз съм малка глезла, невежа съм на кръстопът. АЗ: не, чуй ме отвътре - Аз съм истина последна - зад гърба ми свършва светът. аз: виж ме - аз съм неловкото мълчание, в дланите, потните, с цигара. АЗ: не, виж ме - Аз съм цялата мълчание, но мълчание - десетки шамара. аз: мирис на море, гора и дамска лига, мирис, не - воня ме обгръща. АЗ: вонята съм скрила под кожата. повдига ли ти се? чрез мен ще повръщаш! ЖИВОТЪТ Е В ГАРАНЦИЯ И ГО ВРЪЩАШ! с чукове кой кове? ти ковеш насила риза за безумната Зима. и сам наопаки навлякъл усмирителната сила, замахваш с чука. А Тя ти го взима. смъртта е съдник и преценка ще има.