Белега - Еуфория HD

За тези хора, които ме питат защо пазя тея *демо* песни - пазя ги за да се досещам всеки път, когато изгубя мотивация или нещо ми е криво да се сещам от къде съм тръгнал и къде съм стигнал (и за вас да видите също). р с т у Интернет връзка за връзване: https://www.facebook.com/belegaga Текст: Чувството, което всяко копеле изпитва ама трябва алкохол и после яко си залитва. Всички негови проблеми и забърканите схеми, хем бяха много големи, ама ся са глухонеми. Не говорим за дисфория, брат ми, точно за обратното, а тези като мене хора му викат безплатното, а другите го искат много точно като златото. Не могат се заситят и потъват си в блатото. Да отворим тази тема: "алкохол и наркотици". Уж на смешка си започна ама вече жулят всички и на мене не ми пречи, брат ми, аз съм си добре ама виждам все по-често как живота ви пере. И усещам аз човека съм да ви разубеди и покажа колко много тва ще ви навреди. Но е ясно, че го знаете, разбирате го всичко и отново се наливате, макар да е токсично. (Еуфория) Пийни си, аз няма да се тровя. (Еуфория) Споко мойче, няма да ти споря. (Еуфория) Даже не ти трябва психология. (Еуфория) Да знаеш, че следва те агония. X2 Имало момиче бе красиво кат кокиче. Няма 18, но свободно като лястовиче. Но пък то се променило като влязло в гимназията. Родителите, те не са предвидили аварията. Движело с големи батковци, дори студенти. Праили си експерименти с химични елементи. И понеже любопитна да опита от медената пита и към наркотиците отворил й се апетита. В началото го правела за яките моменти даже се надъхвала от силните аплодисменти. И така си продължила, станала абитюрент. Мърлява, зависима от тоз медикамент. Всеки ден се друсала за еуфорията, братче. Всеки ден си взимала от магическото хапче. Ам, че няма ли тя разум, който да й обясни, че намразиш ли живота, той не може да прости. (Еуфория) Пийни си, аз няма да се тровя. (Еуфория) Споко мойче, няма да ти споря. (Еуфория) Даже не ти трябва психология. (Еуфория) Да знаеш, че следва те агония. X2 Имало момче,аре стига с истории вече бе! Това с алкохола среща се във всяко едно дете. Започва се с родителя дет порка всеки ден и детето му се учи - "Дай малко и на мен!" И си свиква с идеята "алкохолно ежедневие", все пак: "Тати дава и на него имам му доверие!". Но минават си годините и почва да реве, защото няма здраве и не може да се изсере. Парите бързо свършват, щот работи в "ТИТАН". Като малък да се труди просто не е възпитан, а само да си прай кефа, да повръща в кенефа, но всеки ден сега ще трябва да минава през аптека. -Ама Белег, не си прав! Дядо ми е стар юнак. Доживя до 100 години, а пък пиеше коняк. -Ама той не е теб, нито ти ще си него. Той е можел да живее даже поколение 5-то. А пък ти си друга книга, не разливай кофеина върху страниците дето ще четеш и догодина. Ти си златна мина със съкровища и то дозина. Просто трябва да дълбаеш както лято, тей и зима. А пък тея като мене не разбират от живота и не са добри в белота, но пък знаят кво им има в сока. Знаят, че