ЛИРИЧНА БАЛАДА

Сънувах те каквато те обичам- не бяла като лебед или птица, а земното отрудено момиче със везаната българска шевица. Усетих, че земята сеизмично събори и последната преграда, какво от туй, че слънцето напича и пада като въглен на площада! Във този миг душата е безумна, изсипа се в лиричната балада. Вземи с очи последните й думи, на устните ги дай, за да не страда! Изкуството е слабо, няма сили, не може да опише земетръса и оня пламък, в който са се скрили победите, надеждата и хъса. Не си отивай, с тебе е различно, виж - лятото във въздуха трепери, дори не зная как да те наричам, но стига и това, че те намерих! Ангел Кроснев