Легенда за лунната пътека

Стихове Ясен Ведрин. Видео - Emily - Kazanlak, Bulgaria. Легенда ми прошепна раковина за лунните лъчи на любовта. История тъй чиста и невинна, че в рими съм готов да я шептя. Във стари времена било морето със бурни и убийствени вълни. Не можели водите му да светят и мрак поглъщал всичките му дни. А слух тогава тръгнал за магия. Проклятие, дошло от алчността. Морето да утихне, щом открие едничък белег чист за любовта. Не вярвали пирати и моряци на туй, що даже вятърът шептял, но все така във бурета и каци натрупвали от жълтия метал. Не щеш ли - там на кораба случаен качил се пътник кротък и смирен. От тежкото си битие отчаян решил да търси бряг непокорен. Не бил богат човекът. Имал само червен тефтер със стихове добри. Една торбичка, носена през рамо и за билета - всичките пари. Тъй корабът заплувал сред вълните и вятър духнал белите платна. Покрили тежки облаци звездите и сграбчила го морска тъмнина. И ето, че морето забучало. Проклятието дебнело отвред. С вълните си каютите заляло и стреснало нещастния поет. "Животът свърши!" - казал си човекът - "Любов не срещнах! Нямам и късмет!" Щом писано е да се давя - нека! Водите ме заливат и съм клет!" Моряците потънали безследно, пияни от погълнатия грог. Въздъхнал с плач поетът за последно и в тъмните води направил скок. Магия ли било или пък песен, но той видял на дъното жена. С лице на ангел, пратеник чудесен в студената и страшна дълбина. С ръцете си го вдигнала нагоре и гледала го с приказни очи. Не можел нищо да й проговори, освен да съзерцава и мълчи. Животът му се връщал, неизгубен. Отново дишал на самотен бряг. Русалката погледнал, лудо влюбен. Лицето й - луна сред пълен мрак. Тефтера й подал и казал тихо: "Спасителко, едничка си ми ти! Водите всички други потопиха. Вземи в замяна моите мечти! Сърцето ми е там, в словата нежни! И всяка радост, що не съм живял! Последвал бих те във води безбрежни и в тоя миг ти се обричам цял!" Утихнало морето със вълните. Всред облаците грейнала луна. Вълшебен лъч се стрелнал във очите на странника и чудната жена. Докоснали ръцете си, полека, те тръгнали по морските води... За тях напомня лунната пътека - любов красива, чудо отпреди. Ела и ти във приказката синя. Един поет те чака и скърби. Прошепната от стара раковина легендата е жива... Може би!