Българска маршова песен - Тих бял Дунав

Българска маршова песен по текст на Иван Вазов Музика Иван Караджов Оригиналният текст е от 22 куплета. Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни. Но кога се там съзирва козлодуйски бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Гордо Ботев там застана младият им вожд - па си дума капитана, с гол в ръката нож: - Аз съм български войвода, момци ми са тез; ний летиме за свобода, кръв да леем днес. Ний летиме на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем. Парахода остави ни ти по начин благ, та дружината да мине на родния бряг. Капитанът, немец същи, отказа- тогаз Ботев люто се намръщи, викна с буен глас: - Туй го искам, не се моля: всички сте във плен. Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан! Чуй, там днес мре народът в бой с ужасен враг! Карай бързо парахода на българский бряг! И гласът му става страшен при тия слова, немец бледен и уплашен, приклони глава. Бърже параходът плува към желаний край, Дунавът се по- вълнува, весело играй. Много време се измина, как не бе носил храбра българска дружина - товар за него мил. А дружината запява песен зарад бой и байрякът се развява гордо с лева свой. Параходът веч наваля на милия бряг, Ботев шапката си сваля, че говори пак: - Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята целунете, дето ще да мрем! И от радост упоени, пред левския стяг, всички падат на колене на светия бряг. - Братя! - Вика им войвода със гръмовен глас. - Скоро радостно народът ще посрещне нас! Скоро с гръм ще поздравим Стара планина, кървав бой ще заловим с турски племена! Ний във битка не сме вещи, малко сме на брой, но сърца ни са горещи, жадни сме за бой! Скоро турчин ще изпита грозната ни мощ, правдата е нам защита, левът ни е вожд! И по цяла околия глас екна съгрян: "Да живее България, смърт на злий тиран!"