Брутно национално щастие или брутен национален продукт? HD

Всички досега съществуващи международни индекси, като Брутен вътрешен продукт, Национален доход и т.н. измерват единствено финансовото състояние на държавата. Тъй като се вземат предвид единствено икономически фактори, за да се придвижи една държава по-напред в световната класация, тя трябва да произведе и съответно да консумира повече, като понякога това става за сметка на унищожаване на природните й ресурси. Целта на новия индекс Брутно национално щастие е да промени перспективата, и да покаже, че неща като опазване на природата, запазване на културните и исторически ценности, са не по-малко важни за една страна, от икономиката й. Концепцията се развива от Центъра за изследвания в Бутан и основните аспекти са: - Психологично здраве -- съотношение между негативни емоции, като ревност, завист, омраза; и позитивни, като щедрост, съчувствие, спокойствие. - Използване на времето -- как протича един обикновен делник; време, отделено за работа, за хоби, за семейството, за учене и т.н. -Жизненост на обществото -- доверие и връзки във и между отделни общности; грижа за околните, доброволчество. - Културно разнообразие и устойчивост -- запазване на традиционни занаяти, спортни игри, фестивали; съхранение на обичаите, традиционния фолклор и диалектите, говорени в различните части на страната. - Здраве -- здравен статус; информираност на населението относно здравни въпроси; пречки за здравословен начин на живот (например тютюнопушене). - Образование -- оценява се не само нивото на придобитите знания, но и доколко образованието подпомага изграждането на едно устойчиво общество. - Биоразнообразие и устойчивост на околната среда -- как производството влияе върху природните ресурси; залесяване; информираност на обществото по въпроси, свързани с екологията. - Жизнен стандарт -- приходи, способност на хората да задоволяват минимални потребности от храна и подслон; финансова устойчивост в случай на криза. - Политическа обстановка -- спазване на човешките права, удовлетвореност от обществените услуги, доверие в медиите, съда, полицията. Надеждата на учените, създали този индекс, е, че ако започнем да сравняваме страните по тези показатели, а не по чисто финансови, това ще доведе до цялостна промяна на тяхната политика. Вече няма да е толкова важно къде колко е произведено, а къде (според самите жители) природата е по-чиста, образованието е по-добро, здравеопазването е по-качествено. При вземането на управленски решения на държавно ниво, критерии няма да бъдат единствено икономическите фактори, а грижата за благосъстоянието на хората, което ще доведе до коренна промяна.