Шизофреннo

Плетеница от емоции, паяжина от страсти, лабиринт от заблуди, кръстовища очакващи решения. Решенията ги взимам лесно - разбирам от коя посока не ми се повръща и тръгвам по тази пътека. Защото си изповръщах душата, и ми свършиха сълзите. Тъгата отдавна е с мен, и вече сме добри приятелки. Научих се да я обичам, и да намирам красотата и. Това я направи по-благосклонна към мен, и станахме близки... С любовта се поскарахме, защото тя искаше да изгони тъгата, без да се опита да разбере, колко красота има в нея. Със страстта съм на "ти", отдавна сме си близки, тя е по-интуитивна и харесва тъгата... Харесва и любовта и няма нищо против да участва във тройки -- със любовта и с тъгата... Красотата ги украсява в розово, и прави сцената нереална, никога не могат да се разберат, за позите и позициите. Всяка се опитва да яхне другата, за да е отгоре и да командва. А мен ме забравят във ъгъла -- ненужен зрител в порно представление. Понякога седя и благодаря на Всевишния, че оставя тази ситуация като тройка, защото ако решат да се включат всички в представлението, ще настане истинска оргия. Понякога си ги представям -- ангелите и демоните в мен, след романтична вечеря, след няколко чаши порто, решават да се позабавляват... В оргията участвам и аз, за да могат да ме обладават навсякъде. Ненаситна съм и искам повече, обгърната от бели и черни пера, имам крила -- оцелели заради вярата, черно-бяла съм заради баланса, разгонена като секуба, покорна като Пепеляшка, играя всички роли във този спектакъл и изобщо не зная коя съм... Шизофренично е... стих: Samodiva илюстрации: Marguerite Sauvage музика: Реквием за една мечта