КОЛЕЦА И ДОБСКИЯ - ПОДРЪЖ МИ БИРАТА (с DJ EMOTION) HD

КОЛЕЦА И ДОБСКИЯ - ПОДРЪЖ МИ БИРАТА (с DJ EMOTION) Албум: "Първи сезон" Текст: Колеца и Добския Музика: Колеца и Добския Скречове: DJ EMOTION Звукообработка: FENGI Визуализация: Иван Алексиев (Вантка) "ПОДРЪЖ МИ БИРАТА" е песен от албума на Колеца и Добския "Първи сезон" Ако ви кефи харесайте и споделяйте Последвай във фейсбук ДИМИДИУМ: https://bg-bg.facebook.com/prahisueta/​​ Последвай във фейсбук УМА И ДУМА: https://www.facebook.com/umaiduma/​​ Последвай в инстаграм Колеца: https://www.instagram.com/koleca/​​ Последвай в инстаграм Fengi: https://www.instagram.com/fengoslav/​​ Последвай в инстаграм Вантка: https://www.instagram.com/vantka.vantka/​ текст Колеца: Вочите ми се вижда пламък а зениците ми въглени. Думата ми е камък, мирогледа ми под ъгъл е. Мнение изграждам след минаване под скенера, на никого не вярвам хора изхвърлям във контейнера. Умът ми е бръснач държи молива ми подострен. Енергийна бомба съм като кутийка Monster. Градуса висок кат на ферментирало грозде в тоя трак мога да сготвя всеки, кокали и кости. Сърцето ми започва да подскача кат пружина, като чуя някой да крещи на майка си "Кажи ма?!?" Ако бях баща му ше има само "ела насам" кат Шива двайсе ръце шпакловка и облицова кат машина изравняване пълно до нулата статут пустиня получава всичко по пътя ми щото трудно спирам. Целеустремен, всеки срещу мен, мене честно не ми пука и си викам "бе стига глупости бе". По аспаруховия мост Варна ми е Бруклин движа се сред тия тигри все едно, че съм Маугли. Никой не може да ме пипне, никой не може да ме бутне, наври си в гъза тия цифри никой не може да ме купи. Отвътре горя - душата ми е пепел. Всичко сам си върша за това врата ми е дебел. Колеца и Добския - Бременските музиканти ако искахме да ви изплашим пенисите шси извадим. Припев: Подръж ми бирата за да им разясня картината! Хората в потрес, започваме от днес, мой. Колкото Добата повече толкова Колец, мой. Подръж ми бирата за да им разясня картината! Боли ме отвеса дали ще бъда в топ 10, дали ше бъда на твойта тениска, тебе те питаме кво прайм ся? Добския: Двама мариaчи , в твойто Hitachi, въртели, танци, сонати за грами, лапачи, игри на дай ми на ти, крайно нагли, омайно с миски, уиски, лайм, мислим с комбайна да газим всичко де ни тика в някви рамки. Няма дрямки, инат от малък не ставам от бара, не паля на залъка жалък, гоним цялата бала, брато трят ти слонски cojones и яко задвратник, ко вместо трохички ши взимаш целия пататник. Балъци мислят то така се хваща бонбониерата, ако ставаше с думи да съм отдавна в стратосферата, с Кольо през пет реки в шестата, по свежи от вафла Свежест, няма тежест с домашна, прашна от резервата. Стажа по дълъг от Дългия, тегъв е тънкия момент в който осъзнайш, че си не първия а оттатък Сърбия, не че нещо ама в тоя турнир, по неволя сме с тир, просто едните бягат, другите по пода ги очертават с тебешир, и пак мисли, бистри за милионите на Брустър, вурста смело влиза не помагат и солите на Шуслер, ясно знам, н