Йордан Йовков клек на Джони Спорт Храм на силата 2017 HD

Най-големия турнир по силов трибой - Джони Спорт Храм на силата 2017, организиран от Димо Бенев. Днес 13.05.2017 за мен беше много щастлив и успешен ден. Дори не мога да кажа например нещо от сорта, че съм сбъднал детската си мечта да участвам на силово състезание, защото преди време дори не съм смеел да имам такива големи мечти. Който ме познава преди 2001 година, знае че бях най слаботелесния човек, който може да се срещне. Като ученик лекарите казваха на родителите ми "Той има астма и не трябва да спортува за да не се изморява", също така антибиотиците ми ги даваха като бонбончета. Спазвах това предписание, изоставах във физическо развитие и на 20 години бях 53 килограма с дрехите. Когато станеше дума за физическа активност от най-близките си хора постоянно чувах "Не се натоварвай", "Това не е за теб", "Ти не можеш", "Недей за да не се направиш нещо", "Ти не си се родил такъв" (последното ми го казаха и преди месец). След като започнах да тренирам през 2001 година астмата изчезна, спрях да се разболявам и самочувствието ми се повиши, което си даде отражение в другите сфери на живота. Идвал съм няколко пъти на това състезание като зрител-фен и винаги съм се възхищавал на участниците и съм се чудил как го правят. Факт е, че от 2005 година тъпчех на едно и също място преди да срещна Димо Бенев. Той е един от малкото наистина щастливи хора, които познавам. За разлика от повечето хора той не просто работи, а се забавлява, защото всеки ден по цял ден влага всичко от себе си в това, което обича. Благодаря на Димо, че повярва в мен, накара ме и аз да си повярвам и ме водеше по пътя. За два месеца подготовка постигнахме значителен напредък. С енергията си по време на тренировки той успява да извади потенциала на всеки и виждам как всички стават по-щастливи когато преборят себе си психически и физически. Почти всички, които тренират при него са завоювали медали от състезания, а тези които не са все още, ще го постигнат ако продължават. Благодаря и на всички момчета и момичета от Силовата школа. За мен беше много ценна тяхната подкрепа по време на състезанието и по време на подготовката. От тях има много да се научи как зверско със себеотрицание да се преследват целите, прилагайки спортния хъс и злоба. Преди години си мислех, предполагам както средностатистическите хора, че за да се вдигат такива големи тежести човек явно взима силна химия и тренира от време навреме. Но гледайки тези момчета и момичета разбрах, че всичките тези постижения не стават с химия, а с големи сърца и с много, много труд. Тренировките в такава приятелска и шампионска атмосфера просто премахват ограниченията и поставят нови и нови цели. Благодаря и на истинския ми приятел Петър Калоянов, който винаги е там, където и когато ми потрябва. Благодарение на него навремето заобичах тренировките с тежести. Той беше неотлъчно до мен през този ден и ми помагаше и мотивираше. Въпреки, че тежестите бяха от най-малките на състезанието от никой не получих пренебрежително отношение или та