Цар Симеон I (893-927) "Край Босфора шум се вдига" HD

Цар Симеон (Край Босфора шум се вдига) Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове, ето Симеон пристига, воеводите зове: „Съберете се, войводи, храбри орляци безброй; много войски и народи паднаха под ножа мой. Скоро гърда Византия ще да бъде в нашта власт, стягайте се смело вие, на пристъп щъ водя вас!" В Цариградските палати разтрепера се Роман, прати дарове богати в Симеоновия стан. „Не щъ дарове, ни злато! — гордо викна Симеон, — мойто царство е богато, златен е и моят трон. Сам Роман да се представи, нека той да проси мир! Нека поклон ми направи, па видя-щем по-подир." Мъчно, срамно на Романа; но какво да чини той? Веч войска му не остана, нито сърце зарад бой. И разплакан той излиза из влахернските врата, с чудотворческата риза и с молитва на уста. И когато той съгледа българските редове, гладни още за победа и за нови боеве — той падна пред Симеона, унизено проси мир... „Остави ми само трона, давам всичко в тоя мир..." Шумят войски и войводи, вей се българският стяг, Симеон умислен ходи, гордо гледа своя враг. Иван Вазов Описание на симеоновите дворци в Преслав Из: "Шестоднев" на Йоан Екзарх (X в.) "Когато някой плебей и беден чужденец дойде отдалеч към придворните кули на княжеския дворец и ги види, той се чуди. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита, а като влезе вътре и види от двете страни постройки, украсени с камък и нашарени с дърво и прочие, удивява се. Като влезе пък в двореца и види високи палати и богато украсени (отвън) църкви с камък, дърво и багри, а вътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни, защото не е виждал в своята земя друго освен сламени хижи, бедният започва да губи ума си и им се чуди. Ако ли пък му се случи да види и княза, седнал в мантия, обшита с бисер, със златен наниз на шията, с гривни на ръцете, препасан с кадифен пояс и увиснал на бедрото меч, а от двете му страни седнали боляри със златни огърлици, с пояси и гръвни, и когато се завърне в своята земя, ако някой го попита: "Какво видя там?", той ще рече: "Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да се научите за тази красота и ред. Само който види от вас със собствените си очи и размисли с безплътния си ум, може да се възхити най-добре. Защото собствените очи не лъжат никого. И макар понякога и те да мамят, все пак те са по-верни."