Моето село - Дълбоки

Се­ло Дъл­бо­ки се на­ми­ра в по­ли­те на Сър­не­на Сред­на го­ра на 16 км се­ве­ро­из­точ­но от Ста­ра За­го­ра на 260 м над­мор­с­ка ви­со­чи­на. Ре­ле­фът му е пла­нин­с­ко-равнинен с пре­об­ла­да­ва­щи ка­фя­ви гор­с­ки поч­ви. Тъй ка­то Сред­на го­ра го пред­паз­ва в зем­ли­ще­то му ви­ре­ят топ­ло­лю­би­ви овощ­ни ви­до­ве ка­то ба­дем, смо­ки­ня, хи­нап, нар и ли­мон. Дъл­ги го­ди­ни се е от­г­леж­да­ла мас­ло­дай­на­та ро­за, а ла­ван­ду­ла има и до днес. Доб­ре е раз­ви­то ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то е един от по­ми­нъ­ци­те на на­се­ле­ни­е­то. От фа­у­на­та в зем­ли­ще­то пре­об­ла­да­ват яре­би­ци и пъд­пъ­дъ­ци, ли­си­ци и въл­ци. Има сър­ни и еле­ни, ди­ви пра­се­та и зай­ци. Ка­то до­маш­ни жи­вот­ни се от­г­леж­да дребен и едър до­би­тък. По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и мно­жес­т­во­то пред­ме­ти на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 го­ди­на в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от под. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. В мо­мен­та го­ля­ма част от тях са в Ош­мол­с­кия му­зей в Лон­дон, а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на рим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Ав­гус­та Тра­я­на /дн. Ста­ра За­го­ра/ за Ахи­а­ло. В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко роб­с­т­во то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Сре­ща се и с име­то Дъл­бо­ки, още по­ве­че, че в не­го се за­сел­ват хо­ра на сул­та­на от Тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­гар­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър. Повече информация: https://www.starazagora.bg/bg/kmetstva-/-naseleni-mesta/selo-dalboki