СПОМЕН. ..

Спомен... /Добромир Радев/ Какво ли не поднася ни съдбата? Случайна среща,поглед и раздяла... Кафе едно и допир. После самотата, обгръща те като с кожухче... Цяла... Поглеждаш ме с очите насълзени и молеше за обич,нежност и любов.. А, аз глупакът, мътните ме взели, останах глух, за твоя нежен зов... Но вече късно е, каквото и да правя.. Мигът отмина.. Просто тъй отмина... Дори да искам пак да бъдем двама. Не можем.. Кафето в чашата изстина... Случайна среща и кафе... Раздяла.. Аз тръгнах си отново пак с Тъгата.. С нея сме приятели...Добри познати И скитаме в студа и в тъмнината... Но споменът...Да, само той ме топли! Споменът за теб, с горещото кафе... Споменът за любовта и миналото лято! за влюбено момиче и глупаво момче...