Диалектика и ДОТУ. Дървото на познанието, като алгоритъм.

Дървото на познанието. Разказа за това дърво на познанието какво ни говори иносказателно? Наука не е имало, но явления е имало и е трябвало някак да се опишат. Тогава идват на помощ образите, които предават някакви понятия. Ако дървото е наречено дърво на познанието на добро и зло, то какво е познанието - процес, някакъв алгоритъм, който и описвам - наподобяващ дърво. Смисъла на мита е, че след като дървото е посадено и расте, значи е необходимо. Какъв е упрека в този мит? Че човек е тръгнал самоволно да добива знания, нарушавайки ограничението, че самостоятелно това не бива да прави. По умълчаване се предполага, че това дело човек може да се занимава под ръководството на БОГ, непосредствено, което е и Правдата. А като се отклони от този вариант, трябва да си носи отговорността сам за последствията от такъв род самоволно познание. А защо по умълчаване, а не по огласяване? Това са двойните стандарти на Библията. ДОТУ: https://cloud.mail.ru/public/FqEJ/t6cmJg4Nc Етиката, като всеобхващаща наука: https://cloud.mail.ru/public/7gMS/nP2A3y8G2 Каква е моята цел с проекта си "Скритото познание"? Да стигнете до извода, че нравственото учение е също толкова точно, колкото и математиката и никога да не шикалкавите в нравствените си оценки. Диалектиката е инструмента за постигане на обективността на образите в нашето познание. Диалектиката и атеизма са взаимно изключващи се същности, което е и заглавието на книгата, която превеждам на български език. Доколкото познанието за човек започва от разграничението, което се дава на човек или отнема Свише, то Диалектиката е безгрешен инструмент на познанието, ако включва в себе си принципа: "Практиката е критерий за истината", а Бог се явява един от участниците в познавателния диалог водещ се на езика на жизнените обстоятелства. Вследствие на това ДИАЛЕКТИКА И АТЕИЗЪМ СА ДВЕ НЕСЪВМЕСТИМИ СЪЩНОСТИ. Затова за атеиста познание и развитие не може да има! Всеки път за да се докаже какво е истина и какво не е истина, ние трябва да извършим колосална работа, преодолявайки този същия СУБЕКТИВИЗЪМ на възприемането на живота. Това Гьодел /в коментара/ нарича непълнота, това е нашата естествена ограниченост. Ние не сме вечни, а Вселената /Мирозданието/ е вечна. И тогава как да съвместим тази липса на вечност у нас с вечността на Мирозданието? И всеки път, когато решава какво е истина и какво не е истина, на човек трябва да преодолява тази ограниченост. Диалектиката не е някаква формула и да се мисли, че като се научи тя, ще можеш да решаваш всички задачи в живота. Погрешно е това. Метода на диалектиката е евристически /от "Еврика"/ защото съм длъжен аз, да дам някаква формулировка на това или онова явление, което изучавам и всеки път излизам на ново качество. Всеки път да разширявам границите на неопознатото, на неопределеността. И никакъв шаблон тук е невъзможен. Без Бог, без Разграничение, които редовно описвам и които дават на човек първичната информация. Затова и диалектиката е метод за достигане на истина