ЖЕЛЕЗНИЦАТА В БЪЛГАРИЯ - ДА Я ИМА ИЛИ НЕ? Протест срещу предвидените съкращения на влакове. HD

Интервю на Васил Жечев с Даниела Вуковска от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт и репортаж от Централна гара, гр. София, във връзка с подписката срещу съкращаване на влакове. Материалът е излъчен в предаването Аларма, програма "Христо Ботев", БНР. Водещ Цветан Цветанов. „Холдинг БДЖ” ЕАД официално заяви, че от 12 януари 2015 г. в цялата страна ще бъдат съкратен броят на движещите се пътнически влакове. Основен аргумент на дружеството е намаляването с 40 млн. лв. на годишната държавна субсидия, както и намаления подвижен състав от вагони, локомотиви и мотриси. Оправданието на властимащите е, че има далеч по-важни приоритети в държавата, които трябва да бъдат финансирани. Приоритети както от вътрешен, така и външен характер. Истината е, че Железницата очевидно изостава в много категории – разписание, хигиена, комфорт, или поне това сме свикнали да получаваме от нея в последните десетина години, не разбирайки защо нито едно правителство не стимулира ЖП транспорта, въпреки че той е определен за приоритетен в ред директиви на ЕС и има достатъчно програми за европейско финансиране, които не са използвани за изправяне на крака на железницата. Какви са сухите факти – през 2000 година влак са ползвали 50 милиона души, днес – след 15 години – човекопотокът е намалял почти наполовина. Намалял е и железопътният път, в онези години е бил 4300 километра релсов път, а днес 4000. Ставаме свидетели, че почти всяко правителство, без да вади БДЖ от забранителния списък за приватизация, одобрява търговете за продажбата на вагони и локомотиви, като по този начин се намалява капацитета на железницата, и в последствие това става основание за съкращение и на железопътния път. Един омагьосан кръг, от който няма излизане. Аргументите на неползващите влака като че ли обаче натежават и ние често с лека ръка неглижираме факта, че в края на краищата железницата изпълнява и социални функции, които няма как да бъдат задоволени по друг начин, и че обедняването на населението на България в голямата си част предполага ползването на един по-евтин транспорт, какъвто е железопътният. А и не е ясно как съкращаването на една част от дестинациите ще пренасочи пътникопотока към друга, ако говорим за някаква логика на компенсация. Режисьор на визията на материала е Пресиян Николов ( СЪПРОТИВА )