Селско Стопанство при древните Българи част 3 Рибарство

Българите са били отлични рибари още през VII век Кубрат изнасял калкан за Византия От Дойранското езеро са вадили по 350 тона раци годишно Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ Свикнали сме да говорим за нашите прадеди като за земеделски и скотовъден народ, за когото морето е "чужда територия". Но византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор още през VII век, пишейки за появата на българите в степите около Азовско море и Северното Черноморие, ги характеризирали като отлични риболовци. Българите ловили за собствена консумация и за експорт в Константинопол особено вкусната риба "ксистон". Името на тази риба не съвпада с имената на нито една от днес известните черноморски риби, част от които също имат старинен произход. Част от ихтиолозите смятат, че "ксистон" е означавало моруна. Но моруната, макар че и сега се улавят екземпляри от по 500-600 кг, е рядка риба и едва ли може да формира количества за експорт. Най-вероятно става дума все пак за калкана. Той е сравнително широко разпространен във водите на Черно море, има вкус на агнешко и по Великден и сега се използва по Черноморието като заместител на символа на жертвата на Христос. Калканът, като изключим двата месеца на размножителния му период, обитава дълбоки води и наистина се изисква висок професионализъм и риболовни съоръжения, за да бъде уловен, и то в търговски количества. Българите още при хан Кубрат очевидно са ги имали. С разширяването на държавата си с Мизия, Тракия и Македония българските риболовци имат възможност да експлоатират освен Черно и Бяло море, а също и значителни вътрешни водоеми - реки и езера. Особено важен за българите е бил басейнът на река Дунав, включващ и долните течения на реки като Тиса, Сава, Искър, Прут. Преди да се превърне в днешната клоака на битовите и промишлените отпадъци на Западна и Средна Европа, долното течение на Дунав, което сме владели до края на ХIV век, е гъмжало от риба. В музея на риболова в Тутракан могат да се видят хитроумните приспособления на дунавските български рибари от средновековната епоха, улавящи огромни количества риба. Дунавската риба се изнася осолена, маринована или сушена във вътрешността на страната. В боклучените ями в столиците Плиска и Преслав рибните кости са до 30% от костния материал, откриван от археолозите. Във вътрешните водоеми особено големи количества уловена риба източниците регистрират в трите големи южни езера - Дойранското, Препанското и Охридското. Дойранското езеро се е славело и с раците, от които са вадени по около 350 тона годишно, а Охридското - с ягулата - вид древна змиорка. И сега в двете езера могат да се видят в употреба члуновете (лодки - еднодръвки) и наколни къщи над огромен винтери (вид мрежа), заложени под тях. Новите времена и технологии на риболов не могат да изместят напълно старите изпитани и доста ефективни риболовни уреди. Що се отнася до риболова в Черно море, той наистина е бил в ръцете на българите, тъй като още в началото на IХ век старото население на крайбрежието е замене