Зор Алеф, Възсъединение с благото, част 1

Какво е това благо? Как се проявява и реализира в живота ни? При какви условия то се проявява в живота ни пълноценно, мощно, с такава интензивност, че да си направи път през вътрешните ни пречки, през всичко, което нашето неведение или тъмата в нас му поставя като бариера. Всяка от големите мистични традиции винаги е насочвала своите адепти към два първоначални момента. Първо, да помним постоянно за нашата свещена божествена неподлежаща на време и на разрушение природа. Пробуждането й обаче, нейното развитие и освобождаване, зависи от избора на душата ни, която я износва така, както майката износва своето дете. Второто нещо, на което традициите грижовно обучават своите ученици, това е да пробуждат тази природа, използвайки адекватни знания, умения и техники. Но когато ние твърде дълго блуждаем в тъмата и забравяме за свещения час на пробуждането, в нашия живот идва времето на бурята и бурята вдига корабът на душата ни и я блъска с всичките свои вълни, докато моряците, които управляват кораба, не извикат за помощ и милост от небето. Подразбира се, че моряците на кораба, това са силите на душата ни, качествата, присъщи на съзнанието и волята. Но понякога от такава буря няма необходимост. (март 2006, София)